Блог

Може би се чудите защо конният спорт е лидер в света по практикуване и изключително желан спорт от малки и големи?

Казвам се Александрина и мога да Ви отговоря  точно с 2 думи – конният спорт е страст и неописуемо удоволствие. Занимавам се с това откакто се помня, но по-активно  през последните 3-4 години. Живея в София, където има голям избор от конни бази. Активният интерес от страна на мои връстници се дължи  именно в динамиката на ездата, контактът между теб и животното може да бъде причислен към най-големите наслади.

Ходя редовно на конни надбягвания, където човек може да изпита сладост от различни породи прекрасни животни, специално предназначени за състезания в различните категории. На тези състезания почти винаги присъстват и деца с увреждания, чиито родители инвестират в тяхната индивидуална подготовка, тъй като е лекарски доказано, че конната езда е изключително благоприятна за опорно-двигателния апарат при хора като цяло, както и при хора с двигателни увреждания.

Лично аз и моята група правим преходи във Витоша планина. Маршрутите ни са различни, понякога дори минаваме през много тесни кози пътечки, което не всеки би имал смелост да направи.

Това лято преживях една доста неприятна случка с коня, който аз яздя. Подтикнат от една кобила, Зоро започна да тича след нея неописуемо бързо и диво. До момента не ми се беше случвала подобна ситуация и наистина изпитах за пръв път страх от падане. За съжаление не успях да укротя коня си, и той ме хвърли на земята.  Гонейки кобилата и препускайки в безумен галоп, конете избягаха по пътеката. Падането ми беше лошо, първите няколко минути не можех да стана.

Веднага отидох в Пирогов за снимка и преглед, защото имах рана на главата и чувствах притеснение, че може да съм спукала или счупила кост. Тогава за първи път се замислих, че яздя без застраховка за конна езда. Слава Богу, оказа се след рентген и скенер, че имам просто разтегнати мускулни влакна и леки охлузвания и ще ми е нужно малко време за възстановяване.

След тази случка се замислих дали има сила, която да ме откаже от ездата? Оказа се, че личното ми удовлетворение взе превес и такава сила не съществува.

В момента продължавам да яздя и страхът почти изчезна. В съзнанието ми обаче все още стои въпросът – защо по дяволите не съм се сетила да си направя застраховка за конна езда? Защо ние българите не притежаваме самосъзнанието и предвидливостта да се предпазим, преди да се е случило нещо, което да преобърне представите ни? Конете могат да бъдат непредвидими животни! Здравето ми е най-святото  за мен…

Днес вече имам сключена застраховка „Индивидуална застраховка злополука за спостисти“. Застраховката е достъпна и вече съм убедена, че е необходима, ако не за друго, то поне за собствено ми спокойствие!

 Към застраховката за конна езда